История на ракията – от древността до днес

Любопитни факти за произхода на ракията и нейните разновидности.

Когато чуем думата „ракия“, първите асоциации, които правим са с българин и шопска салата. И това е съвсем в реда на нещата!

Ракията не е просто напитка – тя е символ на гостоприемство, традиция и олицетворява българския дух. Нейните корени се простират дълбоко назад във времето, а днес тя заема специално място на трапезата и в културата на Балканите.

В тази статия ще ви разкажем за пътя, който е изминала ракията, за да се превърне в лек за тялото и душата във всяко българско семейство.

Приятно четене!

1. Древни корени и произход на ракията

Първите сведения за дестилация на алкохол датират от древните цивилизации в Месопотамия и Египет. Те използвали примитивни методи за извличане на есенции и лечебни вещества. Смята се, че технологията за дестилация навлиза в Европа през Средновековието, благодарение на арабските алхимици. Постепенно тя се разпространява на Балканите, където местните започват да приготвят алкохолни напитки от плодове, най-често грозде.

През XV-XVI век ракията започва да се споменава в исторически документи като част от ежедневния живот на балканските народи. В България тя става предпочитана напитка, особено в селските райони, където всяко семейство започва да произвежда собствена ракия. Най-често използваният плод е гроздето, но в различни региони се появяват и разнообразни видове като сливова, кайсиева, ягодова и крушова ракия. Производството на ракия се превръща в семейна традиция, предавана от поколение на поколение.

2. Интересни факти и сведения за ракията

Твърдение 1:
Историци споделят, че ракията е пристигнала по нашите земи още по времето на хан Аспарух (VII-VIII век).

Твърдение 2:
В крепостта Лютица край Ивайловград е открит древен съд за варене на ракия, датиращ от VII век, даващ основание някои учени да твърдят, че именно в този период напитката започва да се произвежда по българските земи.

Твърдение 3:
Една от най-популярните теории за произхода на ракията е, че между XIV-XV век започва масово разпространение на напитката от османците.

3. Ракиепроизводство

Дестилирането на ракията минава през следните етапи:

1/ Първак – първата потекла ракия при дестилирането на ферментирала плодова каша, наричана още „джибра“. Това е най-ранният кондензат, който започва да капе, когато казанът загрее достатъчно,като най-леките и най-лесно изпаряващи се вещества премиинат в пара. Характеризира се с много по-високо алкохолно съдържание с често остър мирис. Първакът се отделя и не се смесва с основната ракия поради съдържанието на отровни примеси в течността.

2/ Цуйка – двойно дестилирана ракия. При повторната дестилация естествено се постига по-високо съдържание на алкохол. В резултат цуйката обикновено е по-силна от стандартната ракия. Интересен факт е, че в Румъния именно цуйка „Țuică” се използва за думата ракия.

3/ Па̀ток / Па̀токи – последната течност, която излиза в края на дестилационния процес на ракия. В традиционната българска терминология той се смята за „крайна“ ракия – тази, която изтича след основата (сърцето) на дестилацията. Характеризира се с по-нисък градус (под 38%). Течността не е годна за пиене, но може да бъде преварена. След преваряване градусът й се вдига до 50-60% и може да се консумира чиста или разредена с малко вода.

4. Ракията в съвременната култура

Днес ракията е неразделна част от българската култура и идентичност. Тя се консумира при празнични поводи, семейни събирания и като аперитив. В последните години производството ѝ е модернизирано, като се спазват стандарти за качество, без да се нарушава автентичния вкус.
От възникването й като напитка до днес има различни видове ракия спрямо плодовете, с които се приготвя: грозде, сливи, дюли, кайсии, круши, смокини, ябълки череши, вишни, праскови, джанки, маслодайна роза.

На последно място ви споделяме за една истинска иновация в ракиепроизводството – люта ракия. Една от най-популярните е ракия Културна Люта. Тя представлява висококачествена гроздова ракия, произведена от стари български сортове грозде, допълнена с огън от люти чушлета.

5. Ракия Културна – различната ракия

Ракия Културна идва от прочутата изба „VIA VINERA Karabunar Estate“ и с основание може да бъде наречена „културно наследство“. Тя се произвежда в лимитирани количества от червен мискет от собствени лозя. Този стар местен български винен сорт със сладки и сочни зърна зрее по слънчевите склонове на местността Шаровица, получила името си заради голямото разнообразие (шарения вид) на почвите.

Освен на тероарните особености и вековната традиция на региона, доброто качество и чистотата на ракия Културна се дължи и на старата класическа технология на производство в медни казани, запазена и до днес от майсторите на Карабунар.

Гроздето от собствени лозя се бере в най-подходящия момент с идеален баланс на киселини и захари, винифицира се, така както се е правело едно време, и както сега се правят по света така наречените „натурални“ вина. Дестилацията се случва максимално бързо след края на ферментацията. Резултатът е дестилати с неповторими аромати и вкус. В зависимост от категорията на крайния продукт, дестилатите отлежават за по-кратък или по-дълъг период от време в бъчви от български дъб.

6. Видове ракия Културна

Културна Оригинална – произведена е по традиционна технология и е купаж на дестилати от ароматни сортове грозде, в който определящо характера влияние имат Червен Мискет и Мускат Отонел.

Културна Отлежала – произвежда се по традиционна технология от винен дестилат на благодатния сорт Червен Мискет, отлежал не по-малко от 3 години в бъчви от български дъб.

Културна Люта – както споменахме, тази ракия е уникална за българския пазар, предлагайки на любителите на силните усещания един нов и провокиращ вкусов подход – висококачествена гроздова ракия, допълнена с огън от люти чушлета.

Културна Резерва – произведена е от местния български сорт грозде Червен Мискет. Съзрява в бъчви от български дъб над 8 години, Културна Резерва е от най-старите дестилати на избата. Всяка година се произвежда лимитирано количество от дестилата с най-добър потенциал. Отлежалата напитка се бутилира в кристална гарафа с елегантен дизайн, всяка от които е гравирана с уникален за реколтата номер.